Най-чести грешки, които допуска мигренозния пациент

Вече трябва да сте добили представа за това какво всъщност е и какво представлява мигрената. Надяваме се да сме ви показали, че мигрената не е обикновена болка в главата, а става въпрос за истинско заболяване, което нека не забравяме, води до голяма степен на неработоспособност на хората, които страдат от нея.

1. "И затова трябва да отида на лекар?".

За разлика от други заболявания, прави впечатление, че при мигрената съществува голям брой пациенти (в нашата страна са приблизително 50-60%), които никога не са се консултирали с лекаря си по този повод.

Нашата препоръка е: Ако страдате от често главоболие (болки в главата), е много вероятно да сте мигренозен. Не се колебайте да се консултирате с личния си лекар или с невролог. Може би ще се изненадате да откриете, че тези професионалисти "знаят" какво ви има, "знаят" за какво говорите и са готови да ви помогнат, така че мигрената ви да се отрази колкото се може по-малко върху личния, социалния и професионалния ви живот.

2. “Това, което ти има е че страдаш от ...".

Тъй като много хора страдат от мигрена е вероятно да имате мигренозни близки или приятели. Много от тях (ако не и всички) са готови да ви диагностицират.

Нашата препоръка е: Оставете настрана коментарите, които несъмнено са добронамерени, на приятели, съседи или колеги. Диагностицирането на мигрената трябва се направи от лекар. Той е човекът, който има необходимата квалификация и знания по този въпрос. Разберете, че доброто лечение с гарантиран успех се основава на правилно поставена диагноза.

3. “Вземи тези таблетки, на мен ми помогнаха много”.

Фразата ви е позната, нали?. Опитът на всеки страдащ от мигрена е че “всички” са се опитали да го посъветват “кое е най-доброто” за премахването на “ болките му” в главата.

Нашата препоръка е: Това, което се оказало ефикасно са друг човек, не означава, че ще бъде и за вас. Оставете на страна коментарите на “съседката от петия етаж” и следвайте препоръките на лекаря си. Вземете лекарството, което той ви препоръча. Ако то не се окаже ефикасно, на следващия преглед го обсъдете с лекаря си. Направете си дневник или календар на кризите, в който накратко описвайте кризите си след последния преглед, интензивността, продължителността им и медикамента, който сте взели и получения резултат. С тези данни лекарят ви ще потърси най-подходящото за вас алтернативно лечение.

4. “Ще видя дали ще ми мине с времето".

Не се изненадвайте, че много мигренозни пациенти споделят, че изчакват няколко часа преди да вземат лекарство с надежда (която от друга страна е краткотрайна) кризата им да отшуми сама. Знаят от личен опит, че се случва точно обратното, т.е., колкото повече време минава без да вземат лекарство, толкова по-лошо става.

Нашата препоръка е: Малко вероятно е мигренната криза да изчезне от само себе си. Винаги се стремете да вземете лекарство в първоначалната фаза на кризата, когато вероятността от успех (да се преустанови кризата) е много по-голяма, отколкото когато вече е напълно развита. Трябва да се приеме "пълната доза" на избрания медикамент за мигрена. Много хора използват "инфратерапевтичната" доза, с която успяват само да облекчат "леко" положението си, но не и да спрат изцяло кризата.

5. “Взимам всичко, което ми е подръка”.

Може би това е (видно от усложненията, които поражда) една от най-сериозните грешки. Злоупотребата с аналгетици (особено аналгетици или медикаменти, водещи до зависимост) води до превръщането на мигрената от епизодичен проблем (появява се от време на време) в хроничен (развита или хронична мигрена).

Нашата препоръка е: Взимайте единствено предписаните от лекаря медикаменти. Избягвайте “инстинктивното” или “принудителното” приемане на аналгетици при най-малкия признак на главоболие. Ако вече сте допуснали тази ситуация (и взимате повече от 3 дни седмично аналгетици), обсъдете го с лекаря си. Възможно е да сте си причинили "хронично главоболие", при което е необходимо да се назначи индивидуализиран терапевтичен план (контролиране на провокиращите фактори, оптимизация на симптоматичното лечение на кризите, започване на превантивно медикаментозно лечение).

6. “Това лекарство не ми помага”.

Много пациенти казват, че "са опитали всичко " за предотвратяване на мигрените си и че "нищо не им е помогнало". Когато се разгледа малко по-обстойно тази “предполагаема” неизлечимост, често пациентът признава, че в действителност е преустановил превантивното си лечение малко след като го е започнал, дали поради непоносимост към медикамента или защото появата на някоя от кризите е изтълкувано като ясен знак за неефикасност на лечението.

Нашата препоръка е: Следвайте инструкциите на лекаря си за превантивното ви лечение. Превантивните лечения могат да се оценят с течение на времето (поне 2-3 месеца лечение) преди да се установи дали са ефикасни или не при определен пациент. От друга страна неефикасността на някои от тях не означава, че няма други алтернативи.