Общи аспекти на мигрената и превантивно лечение. Какво трябва да направя сега?

Не е лесно да се определи кога пациентът страда от мигрена. Много често, става въпрос за заболяване, което вече има близък роднина и, поради това, “няма лек”. Но, може би най-важното послание на тази книга е че “Да, лек има”.. През последните години са направени важни стъпки за опознаването на физиопатологичните процеси на мигрената, въпреки че все още има неизвестни, които да се разрешат. Също така се забелязва напредък при диагностицирането на мигрената, която понастоящем въпреки своеобразието й може лесно да се открие въз основа на клинични критерии.

Днес можем да твърдим, че с подходящо комбиниране на симптоматичното и превантивното лечение се контролират 80-90% от кризите на мигрена, заедно с всичко, което този потенциален успех предполага за пациента. Тъй като мигрената е хроничен и изключително хетерогенен процес, много пациенти дълги години няма да почувстват необходимост от специфични грижи, още повече ако страдащият от мигрена вече познава и контролира подходящо кризите си. Именно в тези случаи е необходима помощта на невролог (признаци на болест, изменения на кризите, усложнявания, липса на ефект от прилаганото лечение). Естествено, пациентът не трябва да предприема своето си лечение при тези случи. Точно в този момент е необходима намесата на специалист, който да наблюдава пациента, докато ситуацията не бъде разрешена.

От своя страна, неврологът е наясно, че при всеки преглед с оплакване за мигрена трябва да се прилагат специфични действия и процедури и че взетите мерки трябва да са индивидуализирани. Една от най-често срещаните поводи за преглед е “увеличаване на кризите на мигрена”. Както бе посочено по-горе и при определени случаи, може да се приложи превантивно лечение. В общи линии, може да се каже, че пациентите с 3 или повече кризи на мигрена месечно се нуждаят от превантивно лечение. Освен това, трябва да се взема предвид до каква степен кризите се отразяват на живота на пациента и, разбира се, ефекта от симптоматичното лечение. Въз основа на тези предпоставки се взима решение за назначаване на превантивно лечение, което, по същността си, има за цел да намали честотата и интензивността на кризите. Често, при пациентите с мигрена се забелязват провокиращи фактори, на които трябва да се наблегне (нарушаване на съня, стрес, начин на хранене и др.). По този начин, е възможно да се избегнат някои от тези ситуации, но често не става така.

В някои случаи дава резултат взимането на общи мерки, основаващи се повече на индивидуалното познаване на типичните кризи на мигрена и възможната им връзка с ежедневието (диета, общи навици, ритъм на съня, работа, избягване на нарушения или промени). Понякога дава резултат и лечението без медикаменти, напр. психотерапия, техники за релаксиране или biofeedback. Независимо от това, в повечето случаи се налага да се използват медикаментозни средства. При избирането на медикаментозно лечение е необходимо да се вземат предвид известни аспекти (вид пациент, вид мигрена, други свързани с нея заболявания, характеристиките на лекарството, което се предписва, очакван ефект, възможни странични ефекти). Лекарят знае, че е препоръчително да информира пациента за всички тези детайли. По този начин се създава програма за превантивно лечение и някои от решенията се взимат заедно. Освен това е важно пациентът да знае очакванията от лечението, какъв е резултатът от лекарството, когато се очаква да е ефективно, както и други подробности относно дозировката и възможните странични ефекти. Най-използваните лекарства за превантивно лечение са бета-блокерите (пропранолол, надолол, метапролол и атенолол), калциум-антагонисти (флунарицин) и, на второ място, трицикличните антидепресанти (амитриптилин). Всички те са доказали ефективността си при специфични условия на употреба (избягвайки случаите, при които са противопоказни или непрепоръчителни).

В общи линии може да се твърди, че не става въпрос за опасни медикаменти, но известни противопоказни действия, упоменати по-горе, ограничават употребата им. През последните години са въведени антилептиците при превантивното лечение на мигрената, въз основа на изследване, според което пациентите, страдащи от мигрена имат хиперчувствителни мозъчни зони, които с помощта на тези медикаменти могат да се спрат временно. От друга страна антиепилептиците доказват ефикасността си при пациенти, страдащи от мигрена с аура и при някои с хронично главоболие, придружено с чести кризи или неповлияващи се от други превантивни лечения. Тези медикаменти, добре известни при други показания, се прилагат вече и като превантивно лечение на мигрена. В тази връзка, най-модерната алтернатива е топирамат - с доказана ефикасност в многобройни клинични изследвания. Допълнително, при употреба на топирамат може да има известна загуба на тегло, страничен ефект, който често се счита за предимство.

Остават още няколко аспекта, на които трябва да се наблегне. Както беше посочено, тези лечения се прилагат по предписание на лекар в продължение на месеци и е необходимо да изминат няколко седмици, за да се забележи резултата им. Обикновено дозите им са по-малки в сравнение с другите показания на същите медикаменти. Не бива да забравяме, че превантивните медикаменти водят до забележително намаляване броя на мигренните кризи, интензивността и продължителността им, включително намаляват необходимостта от симптоматично лечение при кризи. Независимо от това, те не лекуват болестта, от която пациентът може да страда голяма част от живота си. От гореизложеното може да се заключи, че пациентът трябва да е наясно с действителните аспекти на мигрената. Изключително са важни научните постижения, съществуващите лечения и потенциалната им ефикасност. Но, преди всичко, трябва да познава добре своите собствени мигренни кризи. Информираността е основния ключ към разрешаването на този проблем.

В днешни дни решения има, трябва само да се потърсят.