Дълги години се е смятало, че почти няма начин за лекуване или предотвратяване на мигрената. Разглеждането и като процес, характеризиран като генетичен, налага извода, че пациентите се раждат с мигрена и се развиват в семейства, чиито членове страдат от мигрена. В резултат на което се разпространява мнението, че за мигрената няма лек и следователно пациентът трябва да страда от нея цял живот. Пациентите свикват да приемат аналгетици за облекчаване на болката и много рядко прибягват до медицинска помощ. Често в различните етапи от живота се сменяват аналгетиците, поради факта, че те вече са изгубили ефикасността си за облекчаване на болката.
В последните години настъпи известна и прогресивна промяна в мисленето на мигренозните пациенти, обуславяща се от промяна в мисленето на медицинското общество, като цяло. От десетина години се познават по-точно механизмите на мозъка и церебралното кръвообръщение, обуславящи появата и развиването на мигренните кризи. Тези постижения в познанията за мигрената доведоха до извода мигрената да се смята за “специфично заболяване, при което е необходимо специфично лечение”, забравяйки за предишното и определяне като “неспецифичен болезнен процес, при който помагат само аналгетици”.
От друга страна, страдащият от мигрена пациент започва да осъзнава личния си проблем, а обществото – социалният, който поражда мигрената и страданията на мигренозния пациент. Направени са международни проучвания, определящи степента на неработоспособност вследствие на мигрена и промените, които тя налага в начина на живот на пациента. Освен това, е обърнато внимание на социалните и професионалните загуби от мигрената. Достатъчно е да осъзнаем, че мигрената засяга 16% от жените и 7% от мъжете на възраст между 14 и 55 години. Без съмнение, става въпрос за един от най-големите здравословни проблеми на младите и възрастните хора от населението.
Посредством тази малка монография се опитваме да представим ясно и кратко основните аспекти на мигрената. Ще опишем клиничните форми, спомагащи идентифицирането й, ще анализираме основните медикаментозни и немедикаментозни средства за лечението и предотвратяването на мигрената, както и ще изброим най-съществените грешки, които се допускат при тези пациенти. Една от най-интересните теми е самолечението и злоупотребата с аналгетици и ерготамини, обуславящи в повечето случаи развиването или превръщането на мигрената в хронично заболяване, както и появата на главоболие, свързано с приемането на тези медикаменти.
Клиничното състояние, наречено всекидневно хронично главоболие, водещо до нарушение на нормалния начин на живот на пациента, не се наблюдава при други болести.Възпитанието на мигренозния пациент, както и промяната в медицинското обслужване на тези пациенти е най-важното нещо за постигане на успешното контролиране на мигрената. С правилната диагноза и лечение на тези пациенти, заедно с подходящото комбиниране на превантивни и симптоматични лечения, се постига контролиране на мигренозните кризи при 80-90% от случаите, подобрявайки начина на живот на пациентите и бързото и ефикасното им връщане към социалната им и професионална дейност.